Стенописи всмукват ориз и мляко.
Детство изградено от далечен свят.
Разказ за битие в чужбина сме разбрали?
Дали?
Съществува ли погрешно схващане по родните етно канали?
Фасът излита там, където миналото е страхливо,
знаеш,
че живеейки така нищо не се е променило.
Бягай де, отдалечи се,
разграничи същността от резервите в запас.
Ден след ден животи са погълнати от смъртоносен газ.
Враг
съпоставим с изкушаващ и все така властващ, не угасващ и разрастващ фас.
И вси светии, всичко туй от раз.
Е как ще да е все на нас?
Способност и грамотност остава във филтърчето на фишека…
Хвърля се далеч…
каква безмълвна характеристика…
Съвременна местна публицистика с привкус на равнодушие,
визуализираш компромис.
И въпросът е ..
Бягство с цената на какво?
Мога ли да те открия вече?
Мога ли да бъда с теб поне за още вечер… ?
Отговор чакам.
Все още съм тук.