Бегли спомени за естетични нрави
петнят досието създадено от двете ти ръце.
Прошарени мигли и гнусливи твари
усвояват тъканите на твоето сърце.
В прости рими изграждам огледална статуетка
досущ приличаща на проскубана метла.
Защо ли трябваше да се пускаш от високо?
Защо ли трябваше да се криеш в снега?
И връщам първосигналната ракета
с огнева инерция поронена от думи.
Сатирични струни без конкретен подход
намират и правят редакция
търсещи конкретно твоят възход….
Износени гуми
Нечовешки амплитуди
В проход с осакатен вход и изход се превърнах докато те избегна…
Уморих се, приятелю.
Трябва да полегна!