Стоя и тихо ми шептят стените.
Има пленник, тук е – казват те!
Стои завързан и така си отминават дните!
Отминават и не ще се върнат пак!
Момчето, с розовото в очите
Момчето с огънчета в тях
Как мечтае пак да види, лъч след лъч бленува той!
Няма кой да го разсее!
Кой ще чуе неговия зов?
Ала ето го момичето – пристига!
Ето го спасителния бряг!
Ето я, щастлива да го види!
Да го види и да му даде ключа!
Ключът към щастието намерих аз!
Ключът към собствената ми душа!
Ключът към портите на дните
Дни – изпълнени със свобода!