Най-тихата нощ на света е днешната
и стъпки на призраци смътно ехтят.
Докато лампи гасят се и изчезва сцената
тъжни и слепи- призраците мълчат.
Влачат се мудно по опустелите улици,
„бродници в мрака“ се наричат един друг.
Блудници с крясък раздират гърла в музики
разправят легенди, че всяка е с ум луд.
Най-тихата нощ на света е днешната,
защото най-тихата мисъл е моята.
Тя спи, и спи.. не се буди, клетата
изпъдена е, захвърлена – тогава.. Пада звезда.
Новата ми мисъл помръкнала е и монотонна
наслаждава се на призраците и пиесите прелиства.
Лампите пресвяткат, плътта ѝ е болна
във вековен огън тя изгаря и силно се провиква.
Блудниците дори не я съжаляват,
нито тишината на най-тихата нощ.
Пиесите изгарят и никога не ѝ прощават,
че в пламъци убива най-ценния разкош.
Стъпките мудни смътно ехтят
в небитието разпръсквам цялото „мен“
Най-тихата мисъл е моята,
заклета самотница съм и в утрешния ден.