С преплетени пръсти се взирам във него
за пет минути време отредено, в което
да пребъде рожба на свещеното нежно,
или да изгние пленник на утрото гневно.
Тракат кокалчета в преплетените пръсти-
три минути. Трудно.
Думите не стигат, дните къси-
нощите са осезаемо дълги.
По допира протича електричество,
то гасне бавно на раздяла.
По тялото тръпките побиват убийствено,
мразовито попива на щастието сянката.
Разпада се плътта ми по чуждата,
разяжда ме отровното спокойствие-
хипотермичен сблъсък на нуждата
и размяната на ролите в края на нощите.