В сънищата съм те посетила,
о, любими!
Нежно на рамото ти бленувах,
бленувах и жадувах за реалност.
Сякаш всичко бе тъмно, а
ти озаряваше и мъглата разтикваше.
Горяхме като звезди, силни искри.

Но дните на блянове изпариха се,
аз се смирих и от
пътя ти се отклоних.

Събуди се облян в сълзи,
със спомените за горчиви дни.
И със лъчите на зората отидох си…