Есента неусетно ни захлупи

Есента неусетно ни захлупи,
времето забрави ни и безмилостно разчупи.
Ще се опиташ пак да ме обичаш
и пак,
и отново ще те удавя във сълзи,
и отново
ще те оставя да гориш.
Есента пак ще дойде,
а ти пак ще ми простиш,
пак ще ме презираш
и пак
Думите ми ще попиват
и на едно място ще останат.
Ще го дишаме този болен въздух,
докато птиците да пеят не престанат.

Leave a Reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *