И всичко завършва с „Ах, тази долнопробна нация”.Високо вдигнат червеният флаг е символ за твоето сърцераздирание.
Преминаваме през жълто и в очите ти се долавя неясно колебание
от любими чувства и терзание по щастливо минало деяние.
След това рязко от свят дълбок светът превръща се в широк, зелен оттенък преминава като остър кремък и вместо да прониже сърцето смъртно,
сякаш острието те пренася в различно отвъдно…
Кратка драматична пауза,
мелодия от енергичен звук
допуска порив от любов тук и тук…
И с глог и валериан оставяш миналото там.
Флагът на морето е червен, а твоят ще бъде като че ли вечно неопределен
и в миналото заровен,
опетнен.
Черен цвят, за теб светът не съществува, а ти….
Ти робуваш…
– На какво ли!? – питаш се сега.
На собствената ти ”идеалистична интерпретация”.