Увяхнал нарцис преплува океани, за да се измъкне,
но корените му са гнили- усеща се, че полетът ни ще прекъсне.
От нищо- нещо и от всичко- нищо сме
цикъла на отношенията.. по пътя угасваме.
И нека гаснем, нека никога да не пораснем,
аз да бъда малките листа,
а ти- цвят покълнал в плесента.
Ще бъда малкото, бягащо слънце,
ти бъди лъчите, досущ като дете.
От нещо все е нищо, макар понякога да трепва леко.
И каквото и да трепва, стъпква го сърцето.
Летен полъх нарциса завихря
с последното утро на изгарящата жега си замина.