Като бавиш – тече.
Ако бързаш – гори.
Просто намери
средната скорост на пустото ежедневие!
Средният път или перфектната среда
на една следа… красива и чиста
Любовта се крие седнала на зелени кресла.
Съдържаща и прикриваща цялата самота
на обречения да обича,
на този дето тачи онова.
На чистата като сълза,
онова наречено любов,
невъзможното и тъй недостижимо звено.
Онова красиво нещо,
толкова е тъжно, че чак е смешно.
То тъй жално вика те към себе си,
а ти само търсиш преки прелези.
Отговори му с отворена ръка
и пусни от сърцето си камъка.
Не сдържай сълзите си
и победоносно помълчи.
Усмихни се на себе си
и за любовта си помисли.
